Владимир Перев: Ветото на България остава сигурно, няма да има дата за преговори на 8 декември

Владимир Перев

Скопие

„Всичко“ вече е ясно. По време на най-напрегнатите отношения между Скопие и София екс-премиерът на Македония Владо Бучковски беше назначен за специален представител на Македония в София. И не само това, той отива в София, когато от един продължителен период нямаме посланик там.

Какво очаква София, какво очакваме ние и какво очаква Бучковски?

От тази позиция специалният пратеник ще проведе „близки срещи“ с две ключови фигури по пътя ни към ЕС – външния министър Екатерина Захариева и министъра на отбраната на Република България Красимир Каракачанов. Третият човек е българският журналист, публицист и поет Иван Николов. Разбира се, той едва ли ще се срещне с него, но позицията му, изразена в неговия авторски текст за агенция БГНЕС, изразява мнението на повечето интелектуалци и дори обикновени хора извън света на високата политика.

Тези три точки съставляват фаталния „Бермудски триъгълник“, през който Бучко трябва да премине и да се върне с някои положителни резултати, но някой (или някои) се опита сериозно да усложни работата му. Както обикновено, това не са някакви българи-татари, а нашите македонци, или по-точно известните македонци, които се представят фалшиво като българи, вечно седнали на два стола, смучещи пари и енергия от двете страни.

Не бих искал да говоря много за Иван Николов, но горещо препоръчвам Бучковски да прочете и проучи коментара му няколко пъти. Това е най-лесният начин да опознаете фронта пред себе си и позициите на противоположната страна в преговорите. Тези позиции могат да бъдат модифицирани по някакъв начин, но те никога няма да бъдат пропуснати, отхвърлени или забравени.

Бучковски няма да има проблеми в контактите с Екатерина Захариева. Няколко пъти съм казвал и писал, че аз, който отдавна следя македоно-югославско-българските отношения, не съм срещал по-добър български външен министър. Чиста, ясна, конкретна и кратка, тя винаги е стояла на тезата за съществуването на македонската нация, език и идентичност от ключовата дата 2 август 1944 г. нататък, до днес. Всичко останало е минало и принадлежи на нашите български предци, които са нашите предци и генетично и етнически – поне на повечето от нас, македонците. За останалите, албанци, власи, сърби, бошняци, роми и други, ние не се намесваме в идентичността и езика и за тях би било най-добре да не се намесват в македонските въпроси за „идентичността“; едно е да бъдеш гражданин, а нещо съвсем друго е да бъдеш етнически определен.

И накрая, остава третият, омразният ни „националист, агент, фашист“ и не знам какво още, Красимир Каракачанов. Ако Бучковски беше получил тази мисия преди десет месеца, мисля, че той би го разбрал най-добре. Мисията му щеше да получи най-голяма подкрепа тъкмо от Каракачанов, но разбира се в разумни граници. Това вече не е така. Защо?

Спомняте ли си онзи реформатор на ВМРО Петар Богойески, който само няколко седмици преди изборите в Македония тръбеше на ляво и на дясно че „ние и българите сме братя, че „да си българин и македонец е едно и също“, как трябва „взаимно да се признаем“ и подобни други космически глупости. Е, с глупостите си той явно зае медийното пространство в България, гостуваше на почти всички техни големи телевизии, а редакциите на престижни вестници и портали се биеха за неговите коментари.

Същият този влизаше в Министерството на отбраната в София като в свой дом и разговаряше безпрепятствено с министър Каракачанов, винаги приветстван от него и подкрепян в усилията му за медийна самореклама. След завръщането си в Македония същият Богойески отправя куп обвинения срещу България и българския народ, наричайки ги с най-обидни имена, с които дори жестоката гръцка пропаганда срещу българите от средата на 19 век до днес не смее да ги нарече. Не знам какво мисли Каракачанов за този нещастен реформатор на ВМРО, но Мицковски го оцени добре и бързо се разграничи от него.

Не знам дали Мицкоски знае, но ако не знае, трябва да му кажа: С Указ на Президента на Република България, № 30 от 27 март 2003 г., Петър Богойески е обявен за български гражданин, въз основа на българския си етнически произход. Освен това му е даден и ЕГН (последните три цифри 927), който той има в документите си, но най-важното в документите е адресът му. Съобщава се, че той живее в София, на ул. Искър бр. 6. Това беше (сега има нова сграда с този номер) стара сграда на четири етажа, собственост на ВМРО СМД, в нея живееха Каракачанов и бившият депутат от ВМРО Евгени Еков, бил съм там. Това беше нещо като втория дом на Кракачанов. Е, да отидеш като гост в дома на един човек, той да ти позволи да използваш неговата адресна регистрация като своя, да ходиш на работното му място и след това да кажеш всички онези мерзости срещу българския народ, е това наистина е извън всякакъв морал. На всичкото отгоре да подпишеш декларация, че се чувстваш българин, че такива са били и твоите предци… да оставиш документи. Всичко това е подредено и спретнато в личното му досие за получаване на „българско гражданство“. 

Така един човек, подкрепен от някои македоно-български организации, успя да затвори вратите на Бучковски
Вече няма да има топло братско посрещане, сърдечността се загуби, а излъганите политици и някои от „великите“ редактори на вестници и телевизия ще насочат гнева си към Бучко, който незаслужено ще се сблъска със съмнението на излъганите български официални лица.

Ветото остава сигурно, няма да има дата за преговори на 8 декември, процесът ще бъде забавен до средата на следващата година, когато правителството в България окончателно ще се стабилизира. Какво ще каже там Бучковски? Ако възнамерява да им каже, че македонският език се е говорил преди 300 000 години в Индонезия, или че братята Кирил и Методий са написали македонската азбука или че нашият тандем Бошески-Тентов е прочел Розетския камък и че третата, демотична азбука е де факто македонска азбука, тогава по-добре нищо да не говори.

Нека не им казва, че сме братя, те няма да му повярват. Богойески винаги им казваше такива неща, само за да смени плочата по-късно.
Нека не се лъжем, независимо как завършват изборите, Каракачанов ще бъде незаменим елемент в нашите взаимоотношения. Ще бъде жалко, ако Захариева не е там, там тя е „гласът на разума“, за разлика от понякога ирационалните настроения на Каракачанов към Македония.

Препоръчвам обаче приятелството му да бъде с него. Ако провинциален политик като Богойески е успял да се сближи с политик от ранга на Каракачанов, тогава Бучковски, с целия си капацитет, със сигурност ще успее да направи поне нещо за подобряване на отношенията.

Каракачанов все още има настроение, което може да бъде насочено в наша полза. Да, тук в Македония ще има известни соросоиди като Чавдар Маринов, Дечев, Бечев и други подобни, но тяхната помощ сега е просто трагично усилие за запазване на статусквото на Балканите.

Русия и Сърбия са създателите на днешната, такава Македония и днес трябва да бъдете руски агент, за да подкрепите държава с такъв исторически пърформанс за влизане в ЕС.

Всичко останало са само патриотарски истории, насочени както срещу Македония, така и срещу България.

Самият Бучковски каза, че не е магьосник, но трябва да разбере, че домакините и приятелите му, както той казва, не са фашисти. Това е добро начало, както за тях, така и за нас. 

Източник: http://epicenter.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *