„Газпром“ реално контролира целия проект „Балкански поток“

– Последните години станахме свидетели на не малко хвалби за проекта „Балкански поток“ от страната на премиера Бойко Борисов и членове на правителството, но в момента, в който той беше пуснат в действие, липсваше традиционното тържествено откриване и правителството по-скоро запази мълчание за случващото се. Какви са причините да не разрежем лентата на този толкова важен и скъп тръбопровод?

– Проектът „Балкански поток“ не е напълно готов и това е един от аргументите да не се вдига много шум около него.  Тръбопроводът от компресорна станция Провадия до границата със Сърбия е готов, но той може да функционира на една много малка част от целия технически капацитет на турско-българската граница. Предстои да се построят още две компресорни станции и допълнителна модернизация на съществуващата транзитна мрежа, за да може да се натовари на максимална мощност. Това може да се случи най-рано септември месец.

В момента, сръбският президент Вучич има по-голяма политическа изгода да открие официално проекта, за да покаже засилващата си близост с Русия. Българското правителство се опитва, още от началото на проекта, да създаде впечатление, че на българска територия се разширяват вътрешна газопреносна мрежа, а не строим връзка с „Турски поток“ от турската му част към Западните Балкани. Това е поредният опит на правителството на Бойко Борисов да разсее впечатлението, че България работи за дългосрочните цели на „Газпром“ да заобиколи Украйна и да монополизира газовите доставки в Югоизточна Европа чрез „Турски поток“. Правителството осъзнава, че  съществува опасност САЩ да въведат санкции срещу проекта, което води след себе си и потенциален риск за оцеляването на съществуващите олигархични мрежи свързани с големите руски енергийни проекти. Важно е да се има предвид, че не всички плащания към подизпълнителите на проекта са завършени, включително и към руските дружества свързани с Газпром, които участваха в строителството.

– Срещу „Турски“ или „Балкански“?

– „Балкански поток“ не съществува, освен тук, в изказванията на правителството. Проектът изцяло цели да пренася руски газ от „Турски поток“, който свързва Русия с Турция по дъното на Черно море, към Централна Европа. Проектът ще пренася 90% руски газ, останалите количества не са резервирани с други алтернативни източници. Цялaтa pитopиĸa нa пpaвитeлcтвoтo, чe paзшиpeниeтo нa гaзoпpeнocнaтa мpeжa щe ocъщecтви дивepcифиĸaция нa Бaлĸaнитe и чe пpeз нaшитe тpъбoпpoвoди щe пpeминaвa вcяĸaĸъв гaз, e нepeaлиcтичнa.

Правителството се опитва да избегне официалното обявяване на завършването на проекта, за да не предизвика по-бързото въвеждане на санкции срещу проекта. Санкциите бяха гласувани от Сената окончателно в началото на годината, но въпросът е как ще бъдат приложени, какви ще са реалните последствия за изпълнителите в проекта – компаниите, които са строили отсечката. Тъй като още не са завършени всички строителни работи, не са изплатени всички дейности, тоест „Булгартрансгаз“ все още трябва да се разплати с много от компаниите, свързани със строителството – има голяма опасност част от тези плащания да бъдат блокирани, ако евентуално санкциите бъдат наистина имплементирани.

Сърбия може да игнорира едни евентуални санкции от страна на САЩ, докато България не може да си позволи подобна политическа стъпка. Това е най-обективната причина за мълчанието. Неслучайно Борисов отиде да приветства пускането на азерския газ през съществуващата транзитна мрежа от Гърция. На практика, обаче, започнахме да получаваме много по-малко азерски газ, отколкото е договорено с консорциума Шах Дениз, тъй като договорът за доставка изисква вноса на азерския газ да се осъществи чрез строящия се  итерконектор с Гърция. Решението временно да се пренася по съществуващата мрежа през трансграничната точка на свързване – Кулата/Сидирокастро – е признание, че България се е провалила с осъществяването на проекта навреме. Този вариант за пренос е временен и България има отсрочка до края на газовата година, тоест есента, да завърши интерконектора.

– Кога евентуално ще бъдат приложени тези санкции за фирми, изграждали „Турски поток“?

– Вероятно това няма да се случи преди встъпването в длъжност на новия американски президент Джо Байдън.

– Възможно ли е заради новия президент да има промяна в позицията на Америка относно санкциите за тези проекти?

– Напротив, тя се очаква да се затвърди след встъпването му в длъжност. Хората, които назначи за свои съветници по националната сигурност винаги са се противопоставяли на желанието на Кремъл да разшири влиянието си в Европа, особено на газовите пазари в Централна и Източна Европа. Предполагам, че те ще бъдат по-активни в това да приложат санкциите, защото нека да не забравяме, че санкциите най-вече се движат от Конгреса, но администрацията на Тръмп не беше проактивна при тяхното прилагане.

– Кои компании, участвали в изграждането на „Балкански поток“, могат да бъдат засегнати от санкциите – изпълнителят „Аркад“, беларуските и руски подизпълнители, италианската „Бонати“?

– Могат да бъдат засегнати всички тези дружества. На прицел ще бъде най-вече американската компания, която доставя турбините за едната компресорна станция. Не мога да кажа как точно ще подходи американската администрация, но за „Северен поток-2“ са се водили разговори с фирми, които участват в проекта и им е обяснено какви ще са последиците, ако продължат да работят по него. Предполагам такива разговори ще се проведат и с американските доставчици. Руските компании, които предимно извършват строителните дейности по проекта, също могат да попаднат под ударите на санкциите, но това няма да е нещо ново. В САЩ има съществуващи вече закони, които могат да разширят санкционния си обхват и да наложат рестрикции срещу тях. По-трудно ще бъдат ударени европейските фирми, включително италианската „Бонати“, но видяхме, че за „Северен поток-2“ нямаше никакво разделение и всички фирми, които участваха в проекта, бяха директно или индиректно засегнати.  

– Сърбия все пак получава необходимите ѝ доставки газ?

– За сръбското потребление, да – получава газа, който получаваше и преди през Украйна и Унгария, но не се предлагат никакви допълнителни количества, които да се изнасят за Унгария и Австрия. Защото идеята на „Турски поток“ е да пренася 15.7 млрд. куб. м, в момента се пренасят 10 млн. куб метра на дневна база, което е 3.6 млрд. куб. м. годишно. За да се достигне пълния капацитет на тръбопровода предстои да бъдат завършени две компресорни станции, което вероятно ще стане до края на газовата година тази есен.

– Само преди дни започнаха доставките на азерски газ, но ще го купува ли България по-скъпо от руския?

– Не, вероятно азерския газ ще е по-евтин заради формулата за ценообразуване в дългосрочното споразумение. Цената на азерския газ е изцяло обвързана с тази на петролните деривати, докато след предоговарянето на формулата при договора с Газпром, повече от половината цена на руския договор се определя от котировките на газовите пазари.  В момента, на тях се наблюдава много голямо търсене заради постепенното възстановяване на потреблението след Ковид пандемията, и цената на TTF, борсата към която е обвързана цената на руския газ, е много висока в момента.

– Все пак ще дойде момент, когато IGB ще е готов и България ще трябва да купува целия договорен и азерски, и руски газ, който е повече от вътрешното ни потребление. Какви са вариантите за реализацията му на газовата борса?

– Да, ние в един момент ще се озовем с повече газ, отколкото може да се реализира на местния пазар. В България потреблението се увеличава много бавно, а доставките от различни източници растат. Една от възможностите е Булгаргаз да продава някъде в чужбина, но в Сърбия пазарът също е контролиран от Газпром, в Румъния може би има шанс, но там пазарът е много конкурентен заради местното производство, Украйна също е вариант, но разходите за транспортиране до там са много високи. Друг начин е да се продава в Гърция, но „Газпром“ е блокирала мрежата – тоест в посока север-юг руската компания е резервирала почти изцяло капацитета на тръбата и няма много възможности да се продават големи количества. Заради приоритета да се завърши Турски поток, правителството не се опитва да води преговори за подобряване на регионалното сътрудничество в сектор природен газ.

– България иска да договори още по-големи количества азерски газ, стана ясно от думите на Борисов преди дни. Икономически обосновано ли е това говорене?

– Мисля, че това изказване на господин Борисов не е обвързано с реален анализ на енергийните пазари и на възможностите на Азербайджан да доставя повече газ. Азербайджан среща сериозни трудности по сегашните договори с държавите по Южния газов коридор, както и трудно задоволява местното потребление, така че не вярвам да може да доставя допълнителни количества газ до България.

– Когато е готова връзката с Гърция, ще имаме достъп и до втечнен, и до азерски газ. Ще бъде ли тя коз в ръцете на България срещу „Газпром“?

– Разбира се, особено ако се предоговори дългосрочното споразумение с „Газпром“ и се намали клаузата „взимай или плащай“. Тогава ще може в периоди, когато цената на суровината от Русия е висока, а втечненият газ е по-евтин, да се възползваме и в тези моменти да внасяме повече втечнен газ, отколкото руски. Тогава ще имаме тази договорна гъвкавост и едновременно физически достъп от алтернативни количества.

– Можеше ли България да си позволи да бъде заобиколена от „Балкански поток“ и всъщност ще бъде ли този проект икономически изгоден за нас?

– Пред „Балкански поток“ стоят сериозни въпросителни за неговата икономическа обосновка и по сегашните разчети, по цените, по който ще транзитираме газ по тази нова тръба, в най-добрия случай, ако има пълна запълняемост, която не може да се гарантира, той ще е губещ през първите 15 години от своето съществуване. В началото ние ще изплащаме изцяло транзитните такси обратно на консорциума, който построи тръбопровода. И тъй като знаем, че подизпълнителите на този консорциум са фирми, свързани с „Газпром“, даже основният строител IDC е дъщерна на „Газпром“ – това означава, че „Газпром“ притежава газа, транзитира го, притежава тръбата индиректно и ще получава обратно транзитните такси, които самата тя е платила на „Булгартрансгаз“. Тоест, получава се ситуация, в която „Газпром“ контролира целия цикъл на газов транзит и за България може да остане печалба по-малка, отколкото базираната на сегашния договор за транзит на руски газ, валиден до 2030 г. Но пък затова „Булгартрансгаз“ ще остане вързана в едно дългосрочно, асиметрично споразумение с „Газпром“, което по никакъв начин не подобрява енергийната сигурност и застрашава фискалната стабилност на компанията и на цялата държавна енергетика.

Източник: https://www.economic.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *