Имаме ли нужда от „ваксинационни паспорти“, за да задвижим Европа отново?

Но ваксината няма да смекчи въздействието на пандемията върху живота ни за една нощ: първо ще трябва да изчакаме месеци, докато одобрените ваксини достигнат до повечето хора, които ги искат. Хватката на вируса в крайна сметка ще се разхлаби, но той няма да изчезне.

С пристигането на одобрените ваксини, сега трябва да се обърне внимание на това как ще се ориентираме в ежедневието си, когато ерата на коронавируса приключи и започнем да възстановяваме чувството за нормалност.

В много страни в Европа и по света ограниченията, свързани с пандемията, означават, че възможността за свободно движение е сериозно затруднена. Пътниците, пресичащи международни граници, например, са изправени пред продължителни принудителни карантинни периоди, или при пристигане в местоназначението, или при завръщането си, или и двете.

Надяваме се безпрецедентните програми за масова ваксинация в крайна сметка да променят тези ограничения, но междувременно изборът дали да се ваксинирате или не предлага билет за свобода или удължаване на агонията на заключването, пише Euronews.

Цифровите здравни паспорти могат да допринесат за дългосрочното управление на пандемията COVID-19. Те обаче поставят основни въпроси за защитата на поверителността на данните и правата на човека“, казва Ана Бедуски, доцент по право, Университет в Ексетър.

„Имунизационните паспорти“ бяха концепция, разпространена в началото на пандемията, а целта им да позволят на хората, за които се предполага, че са имунизирани срещу COVID-19, да се движат свободно в обществото. С появата на ваксина идеята се разви.

Официалните съобщения за валидността на тези така наречени „цифрови здравни паспорти“ – или „паспорти за ваксини“, както те стават известни, в момента са малко объркващи. Самата Световна здравна организация (СЗО) изглежда противоречи на собствените си препоръки.

На брифинг за пресата на СЗО в Копенхаген на 4 декември д-р Катрин Смолууд, старши служител в СЗО Европа, потвърди настоящите насоки на органа относно „паспортите за имунитет“.

„Не препоръчваме „имунитетни паспорти“, нито препоръчваме тестване като средство за предотвратяване на трансгранично предаване“, каза тя. По думите ѝ тогава държавите трябва да анализират как се предава вируса както в рамките на своите страни, така и извън техните граници и съответно да приспособят своите насоки за пътуване към хората.

Парадоксално е, че СЗО подписа споразумение с Естония през октомври за сътрудничество при разработването на сертификат за дигитална ваксинация – или „интелигентен жълт картон“, подобно на старите сертификати за ваксина срещу жълта треска.

Euronews се обърна към СЗО за разяснения относно това, което изглежда противоречи на позициите ѝ, но организацията не е отговорила по време на публикуването на материала.

Независимо от това, паспортите за ваксини вече се превръщат в основна идея. В края на ноември, австралийският превозвач Qantas, например, стана една от първите авиокомпании, които публично обявиха, че в бъдеще ще допускат само ваксинирани пътници на борда на полетите си.

За да улеснят това, както и да удостоверят медицинската документация, технологичните компании вече започнаха да търсят цифровите здравни паспорти като отговор. Но колко сигурни са те?

Основното предизвикателство е всъщност около здравните данни и как да позволите на хората да контролират и управляват данните си по начин, който поддържа тяхната поверителност“, смята Томас Крамптън, отговарящ за маркетинга и комуникациите в проекта Commons.

Докато цифровите здравни паспорти имат за цел да разрешат много от проблемите, свързани със свободата на движение, причинена от пандемията, има хора, за които те пораждат основателни опасения относно възможността за злоупотреба с лични свободи и неприкосновеност на личния живот.

Университетът в Ексетър, в Обединеното кралство публикува доклад на 3 декември за това какво въздействие ще имат цифровите здравни паспорти върху човешките права, залегнали в закона.

„Дигиталните здравни паспорти могат да допринесат за дългосрочното управление на пандемията COVID-19,“ каза Ана Бедуши, доцент по право и един от авторите на доклада, пред Euronews. „Те обаче поставят основни въпроси за защитата на поверителността на данните и правата на човека“.

„Въз основа на здравния им статус някои хора могат да се движат свободно – това би било в случая с тези, които биха имали отрицателен тест за COVID-19 или биха били ваксинирани“, каза тя.

За разлика от това на други няма да бъде позволено да пътуват и да имат достъп до определени места, включително църкви, спортни съоръжения и други места за събиране.

„Може би подобни мерки биха могли да запазят свободите на тези, които нямат болестта или са били ваксинирани“, аргументира се тя. „Ако обаче някои хора не могат да получат достъп или да си позволят тестове или ваксини за COVID-19, те няма да могат да докажат здравословното си състояние и по този начин техните свободи ще бъдат де факто ограничени“.

Що се отнася до споделянето на лични здравни досиета с трети страни, въпросът за защитата на данните също е от огромно значение за етичния дебат.

Може би, изпреварвайки подобни съображения, един иновативен дигитален проект вече не е в началото на осигуряването на сигурно споделяне на здравни досиета – приложението CommonPass.

Приложението е безплатно и съвместимо с всички платформи за мобилни телефони и е насочено към улесняване на глобалните пътувания по време на пандемията, неговата цел е да улесни сигурното споделяне и защита на информацията за общественото здраве.

Източник: https://www.economic.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *