Малките мечти на големите хора: В търсене на Амелия Еърхарт

Малките мечти на големите хора: В търсене на Амелия Еърхарт

„Все едно летях“, възкликва преди повече от век малката Амелия, току-що приземила се след експериментално спускане от покрива на родната си къща, което ще се окаже само първата стъпка към превръщането ѝ в идол и същевременно в мистерия.

Малцина съумяват да пренебрегнат страховете си и да полетят, малцина успяват да повярват в себе си и мечтите си, но тези, които го направят, се понасят на крилете на този успех. Тъкмо това прави и тя – Амелия Еърхарт, записала името си в историята като първата жена, прелетяла сама над Атлантическия океан. Но и не само.

Всичко започва от желанието на едва 7-годишната Амелия да има у дома си увеселително влакче. Момиченцето закача стръмни релси за покрива на къщата си и се спуска по тях в дървена кутия. Експериментът ѝ носи няколко драскотини и невероятно въодушевление.

Историята на Амелия Еърхарт започва като всяка друга. Родена през 1897 г. в Канзас, тя израства в необикновено семейство за времето си. През детството си винаги е била окуражавана да се занимава с нетипични за момичетата игри, като стреляне с пушка или катерене по дърветата. След първия си полет на 7 години в дървена кутия, тя решава да следва мечтата си.

През декември 1920 г. Еърхарт за пръв път се качва на самолет и първите й думи след кацането са:

Просто разбрах, че трябва да летя.“

За да осъществи мечтата си, тя кара камион, работи в телефонна компания и спестява хилядите долари, необходими за уроците по пилотиране.

През януари 1921 г. постъпва да учи при Анита Снук – една от първите жени летци. След шест месеца купува първия си самолет „Кинър Ърстър“, наречен от нея „Канарчето“. С него поставя световен рекорд за жени пилоти като лети над 14 000 фута на 22 октомври 1922 г.

Амелия Еърхарт поставя и свои собствени рекорди – тя е първата жена, прелетяла през 1928 г. над Северна Америка. Печели трето място в състезанието по летене за жени от Санта Моника до Кливланд през 1929 г. По-късно тя става член на бостънския клон на Американското общество по аеронавтика, след което е избрана и за негов вицепрезидент.

Набиращата световна популярност Амелия Еърхарт издава книга, изнася публични лекции, заема се с популяризирането на собствена модна линия дамско облекло и куфари, а с приходите финансира авиационните си проекти. Тя приема работа като втори редактор в списание „Космополитън“ и използва платформата, за да популяризира търговската авиация.

Амелия е вдъхновение, че всяка мечта може да бъде изпълнена, но е и символ на мистерията. 82 години, след като става първата жена, прелетяла сама над Атлантическия океан, тя все още е една загадка, която сякаш никога няма да бъде разбулена.

Летим насам-натам.“

Това са последните думи, чути по радиото от Еърхарт преди прочутата авиаторка да изчезне безследно над Тихия океан по време на опита си за околосветски полет през 1937 г.

До днес нито нейното тяло, нито това на навигатора й Фред Нунан са намерени с категоричност и никой не знае какво се е объркало във висините.

Теориите за това какво се е случило с Амелия не са малко. Повечето, разбира се, са отхвърлени от историците. Версията, че самолетът може би се е приземил на Никумароро винаги е била най-правдоподобна. През годините са се появявали и доказателства – мъглява снимка на останки, приличащи на самолет на брега, изоставен лагер и дори човешки кости.

През 40-те години е намерен скелет, който първо е идентифициран като мъжки. После костите изчезват мистериозно, а по-снимките антрополози заключват, че той е на жена, малко по-висока от обичайното, с европейска осанка. Описанието пасва на това на Еърхарт, но и тази история не е приета от обществото като константна.

Най-солидните доказателства идват от историка Рик Гилеспи. Той твърди, че е намерил артефакти, които свидетелстват, че на мястото е живяла жена от 30-те. По думите му, няколко сигнала за помощ са получени в района по време на изчезването на Еърхарт. Гилеспи вярва, че това е бил викът за помощ на авиаторката и нейния навигатор. Но и след множеството експедиции така и не откриват останки от самолет.

Мнозина продължават да се питат какво наистина е станало с Амелия и дали останките й са около Никумароро. А, има ли значение?

Не е ли по-важна следата, която тя остави, идеологията, която прокара и равнопоставеността, която помогна на хиляди да „полетят”?

Източник: https://www.economic.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *