Морално ли е председателят на Съюза на филмовите дейци да печели държавна субсидия?

 

Александър Донев,

Председател на контролната комисия на Съюза на българските филмови дейци

  

На фона на масовите протести срещу правителството на ГЕРБ в нашата държава поредната драматична ситуацията в българското кино изглежда като буря в чаша вода. Но за хората, които разчитат единствено на държавното финансиране за своето социално и творческо оцеляване, порочните практики за вземане на решения при разпределяне на субсидиите за филмово производство са синоним на корупция. 

Поредната сесия за определяне на държавната подкрепа за игрални филми в Националния филмов център предизвика незапомнено цунами от оспорвания. Влизането в детайли може още повече да отврати потенциалните почитатели на съвременното българско кино от неговата извънфилмова реалност. Но да си затваряме очите пред очевидни несправедливости означава да се превръщаме в  съучастници.

Много от добре известните практики за саботиране на конкурентни проекти в настоящата сесия  достигнаха откровеността на безапелационни наказателни акции. По този начин безогледното „посичане“ на вражески кандидати  от членовете на журито осигурява  тържеството на „нашите“.

Тази система, която  в различни свои модификации функционира вече повече от 15 години, се е наложила като крайно несправедлив  модел за разпределение на държавните субсидии за създаване на нови филми в Изпълнителна агенция „Национален филмов център“.

За някои странични наблюдатели  протестите на загубилите сигурно са напълно естествени. За запознатите отвътре с процедурите обаче е очевидно, че протестиращите  имат всички основания да обвиняват за своя неуспех не само порочната система, но и откровената арогантност на някои оценители.

Наред с това обаче  прави впечатление още един показателен за днешното българско общество факт. Това е класирането на първо място в най-високодоходния раздел, в който филмовите проекти могат да получат до един милион лева, на проекта за игрален филм на председателя на Съюза на българските филмови дейци. 

На пръв поглед проблемът е не толкова от юридически или административен характер, колкото от морално естество. Оказва се, че председателят на СБФД, който по същество и по устав е представител и защитник на интересите на филмовата общност на членовете на тази организация, се възползва от специалния си статут, за да изпревари в конкуренцията на едно държавно регулирано „състезание“ за спечелване на публични средства редица членове на ръководената от него организация.

Въпросът ни най-малко не се отнася до качествата на проекта на председателя на СБФД. Проблемът е в загубеното чувство за почтеност и на елементарна представа какво въобще е допустимо и какво не за един човек, облечен в публична власт. Темата е още по-болезнена, защото Съюзът на българските филмови дейци загуби през последните години голяма част от публичния си авторитет и достойнство. Очевидно никой не мисли за тяхното възстановяване и СБФД ще продължи да бъде използван просто като престижен инструмент за постигане на лични цели.    

 

Източник: http://epicenter.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *