Обама за Путин: Той се държи като квартален шеф, но с ядрени оръжия – корав уличен герой

Обама за Путин: Той се държи като квартален шеф, но с ядрени оръжия – корав уличен герой

Първият том от новата книга „Обетована земя“ на бившия президент на САЩ Барак Обама отбеляза рекордни продажби в първия ден от излизането си, съобщава БТА.

В САЩ и Канада са били продадени над 887 000 екземпляра. Това число обхваща всички формати на изданието – печатни, аудио и цифрови. Този показател се оказа най-успешният дебют на книга за издателството „Пенгуин Рандъм хаус“.

Произведението на 44-ия президент на САЩ с малко надмина по тираж мемоарите на неговата съпруга Мишел, публикувани под заглавието „Моята история“. В първия ден от излизането си през 2018 година тя се разпродаде в тираж от над 725 000 екземпляра.

Първият том на „Обетована земя“ съдържа 768 страници и е преведен на 28 езика. Издателството „Пенгуин Рандъм хаус“ получи правата за публикация през 2017 година. Сумата на сделката по някои оценки надвишала 60 милиона долара.

Очаква се книгата да се превърне в най-продаваният президентски мемоар в историята. Разбира се, из страниците й се срещат някои пикантни истории.

„Сякаш самото ми присъствие в Белия дом отключи една дълбоко вкоренена паника, усещане, че естественият ред на нещата е променен“- така Барак Обама описва своето време начело на САЩ в първия том от мемоарите си, излезнал по-рано този месец на книжния пазар в САЩ. В него той посочва как – според него – историческата му победа на изборите през 2008 г. е отключила поредица от горчиви и разделящи нацията събития, разпалили обструкционизма на Републиканската партия и в крайна сметка довели до нейната промяна.

Според Обама неговият наследник Доналд Тръмп е използвал тази паника с твърденията си, че той не е роден в САЩ и затова не е законен президент. „За милионите американци, изплашени от чернокож мъж в Белия дом, той предложи еликсир за техните расистки тревоги“, се казва в книгата, разгледана преди публикуването ѝ от CNN.

С разпалването на слуховете през 2011 г. тези страхове мигрират от периферията на републиканската партия към нейния център – „емоционална, почти интуитивна реакция на моето управление, отделна от всички различия в политиките и идеологията“, посочва Обама.

„Ние сме по-добри от това“, казва държавният глава на своите по-млади подчинени, когато, въпреки несъгласието на своите съветници, показва свидетелството си за раждане

В книгата си президентът описва своето управление като съставено от трудни избори – често пъти допълнително усложнявани от вътрешни кавги, лошо управление на предишната администрация и обструкционизма на републиканците.

Въпреки това той не пропуска да отбележи и собствените си слабости по редица въпроси. Такъв е неуспехът му да прокара т. нар. имиграционна реформа, който самият той определя като труден за преглъщане хап. В същото време успехът на републиканците в Камарата на представителите по време на междинните избори през 2010 г. се е случил на фона на влошено състояние в икономиката.

„Що се отнася до мен, изборите не доказаха, че нашият дневен ред е погрешен“, пише Обама за събитията от 2010 г. „Просто доказаха…, че аз се провалих в обединението на нацията… зад това, което смятах за правилно“, пише Обама.

В интервю за CBS, излъчено в неделя, Обама разказа защо е избрал именно това заглавие за своя мемоар – „Обетованата земя“ („А Promised Land“). „Дори и да не стигнем до там, докато сме живи – изпитваме трудности и разочарования по пътя, аз все още вярвам, че можем да създадем един още по-перфектен съюз“, каза президентът.

Това е третата автобиографична книга на Барак Обама. Първата – „Dream from My Father“, излиза през 1995 г., а втората – „The Audacity of Hope“, през 2006 г. Неговата съпруга Мишел публикува своята биография „Моята история“ („Becoming“) през 2016 г., продавайки милиони копия за по-малко от година.

Семейство Обама заедно е получило аванс от 65 млн. долара за своите книги от издателство Penguin Random House.

Споменът за Джо Байдън

И макар да пише своята последна книга преди изборите тази година, президентът прави отчетливи препратки между моментите, които описва в нея, и настоящите политически събития, особено когато става въпрос за отношенията със своя тогава вицепрезидент Джо Байдън.

Обама си спомня как Байдън предлага различни мнения от тези на мнозина от неговите съветници. Такъв пример е скептицизмът на вицепрезидента за войната на САЩ в Афганистан, който дори кара някои да вярват, че той е против нея. Той също така е и човекът, който повдига въпроса за това как действията на управлаващите в Белия дом ще се отразят на демократите в Конгреса.

Най-подробният спомен на Обама за отношенията му с Байдън обаче е моментът, когато той го избира за свой кандидат-вицепрезидент.

„Хареса ми фактът, че Джо беше повече от готов да служи като президент, ако нещо се случи с мен – и че това можеше да успокои тези, които все още се притесняваха, че съм прекалено млад“, пише Обама. „Това, което имаше най-голямо значение, бе какво е моето предчувствие – че Джо е свестен, честен и верен. Вярвах, че го е грижа за обикновените хора и че когато нещата загрубеят, мога да му се доверя. Нямаше да се разочаровам“, пише още президентът в мемоарите си.

Книгата разглежда и отношенията на Обама с неговия предшественик Джордж Буш – младши. Той приветства новоизбрания Обама по време на смяната на двете администрации, въпреки че кампанията на наследника му през 2008 г. до голяма степен се основава на противопоставяне на републиканеца. Това е поредна препратка към настоящата действителност, в която Тръмп продължава да не приема резултатите от изборите по-рано този месец, усложнявайки преходния период за своя наследник Джо Байдън.

„Дали заради уважението му към институцията, уроците от своя баща, лоши спомени от своя собствен преходен период… или просто от елементарно благоприличие, президентът Буш накрая направи всичко по силите си, за да направи 11-те седмици между моето избиране и неговото оттегляне безпроблемни“, пише Обама.

„Обещах си, че когато дойде времето, ще се отнеса към моя наследник по същия начин“, посочва още той.

В интервюто си от неделя Обама отправи следното послание към своя „инатлив“ наследник: „Когато времето ти свърши, е твоя работа да поставиш страната на първо място и да мислиш отвъд собственото си его и своите собствени интереси, и своите собствени разочарования“, каза Обама. По думите му, ако Тръмп иска да бъде запомнен като човек, който поставя страната си на първо място, то трябва да направи точно това.

Най-поляризиращата тема

Но един от най-емоционалните и силни спомени на Обама в книгата не е свързан с политиката, а с расата. Той си спомня как в гимназията си е задавал въпроса защо чернокожите играят баскетбол, но не са треньори и какво е имало предвид „онова момиче от училище, когато каза, че не гледа на мен като на черен“.

Обама си спомня как именно управлението на Хауърт Уошингът – първият чернокож кмет на Чикаго, го е накарало за първи път да реши, че иска да се кандидатира за президентския пост.

Най-силното осъзнаване на Обама за неговата раса идва в годините, прекарани в Белия дом. Той си припомня случая с ареста на харвардския професор Хенри Луис Гейтс през 2009 г. (Професорът, който е афроамериканец, е арестуван при опит да влезе в собствената си къща – бел. ред.). Обама се изказва критично за ареста, което впоследствие води до спад на подкрепата за него от белите гласоподаватели, която той така и не успява да си възстанови. Самата случка за пореден път разпалва дебата в американското общество за расовите предразсъдъци на полицията, който ще се връща на дневен ред отново и отново през годините.

„Реакцията на моите коментари за Гейтс изненадаха всички ни“, пише Обама. „Това беше моят първи сигнал за това, че въпросът за чернокожите и полицията е по-поляризиращ от която и да е било друга тема от американския живот“, казва той.

Обама нарича Владимир Путин „квартален шеф“, описва бившия френски президент Никола Саркози като пълен с „раздута реторика“.

Бившият президент разказва много за своите пътувания и срещите си със световните лидери. Но освен Саркози и Путин, кои лидери оставят у него лошо, и кои добро впечатление?

Дейвид Камерън Според Обама премиерът на Великобритания, който е на поста от 2010 до 2016 г., е „урбанистичен и уверен“ и има „увереността на човек, който никога не е бил удрян силно от живота“. Бившият президент признава, че изпитвал топли чувства към Камерън като човек, но не крие, че презира политиката му спрямо икономиката. „Харесвах го, дори и когато си удряхме главите“, пише Обама, а след няколко реда обяснява: „Камерън внимателно следеше православието на свободния пазар, обещавайки на избирателите, че неговата платформа за намаляване на дефицита и съкращенията на държавните услуги – заедно с регулаторната реформа и разширената търговия – ще започнат нова ера на британската конкурентоспособност. Вместо това, предсказуемо, британската икономика изпадна в дълбока рецесия.“

Владимир Путин Обама споделя, че руският лидер му напомня за политическите барони, с които се сблъсквал по време на ранната си кариера в Чикаго. Той пише, че Путин се държи като „квартален шеф, с разликата, че има ядрени оръжия и вето на Съвета за сигурност на ООН“. „Всъщност Путин ми напомни за онези мъже, които някога са управлявали машините в Чикаго или Таммани Хол – политическа организация в Ню Йорк – корави, интелигентни, улични герои, които са знаели какво правят, и които никога не са се движили извън тесните си кръгове. Те са разглеждали покровителството, подкупите, изтласкванията, измамите и случайното насилие като легитимни инструменти на търговията“, пише още Барак Обама в мемоарите си.

Никола Саркози Бившият френски президент е имал „всички емоционални изблици и преувеличена реторика“, като „фигура от картина на Тулуза-Лотрек“, споделя бившият лидер на САЩ. „Разговорите със Саркози бяха едновременно забавни и раздразнителни, ръцете му вечно се движеха, гърдите му бяха изпъчени, като на петел, личният му преводач … винаги до него, за да отразява трескаво всеки негов жест и интонация, докато разговорът преминава от ласкателство към истинско прозрение и изразявайки едва прикрит интерес. Той трябваше да бъде в центъра на действието и да поеме отговорност за каквото си струва да бъдеш отговорен“, разказва Обама.

Ангела Меркел Обама описва германският канцлер като „стабилен, честен, интелектуално строг и инстинктивно добър“ политик. Той разкрива, че Меркел първоначално е бил скептична към него поради неговата висока риторика и умения в произнасянето на речи: „Не се обидих, смятайки, че като за германски лидер отвращението към евентуална демагогия вероятно е здравословно нещо.“

Реджеп Таип Ердоган Бившият лидер на САЩ пише, че турският му колега изглеждал „сърдечен и като цяло отзивчив към молбите ми“. „Но винаги, когато го слушах да говори, високата му фигура леко приведена, гласът му силен като стакато, който се издига с още една октава в отговор на различни оплаквания или обвинения. Имах силното впечатление, че неговият ангажимент към демокрацията и върховенството на закона може да бъде изпълнен само, ако това означава да е запазил собствената си власт“, разкрива Обама.

Манмохан Сингх Бившият индийски премиер е описан като „мъдър, внимателен и честен“ и „главен архитект на икономическата трансформация в Индия“. Според Обама Сингх е „саморазправящ се технократ, който печели доверието на хората не чрез задоволяване на страстите им, а реално постигане на по-висок жизнен стандарт и поддържане на добре спечелена репутация, че не е корумпиран“, отбелязва бившият президент на САЩ.

Вацлав Клаус Обама е почитател на Вацлав Хавел – първият президент на Чешката република след „Нежната революция“, но намира наследникът му Вацлав Клаус за обезпокоителен. Той пише, че се страхува, че евроскептичният президент е сигнализирал за възход на десния популизъм в цяла Европа и е въплътил „как икономическата криза от 2008-2009 година предизвиква възход в национализма, антиимигрантските настроения и скептицизма относно европейската интеграция“. Обама добавя: „Обнадеждаващият прилив на демократизация, либерализация и интеграция, който обхвана света след края на Студената война, започва да отстъпва.“

Източник: http://epicenter.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *