Османи: Разговорите между България и РС Македония целят да възстановят доверието

Разговорите продължиха и след неуспеха на Съвета за съгласуване на преговорната рамка. Това може да се случи и през декември, така че комуникацията между България и Македония не е прекъсната и опитите за съгласуване на рамката продължават, за да може да се проведе междуправителствената конференция. Смятаме, че провеждането ѝ през декември по време на германското председателство е много важно, заяви днес по време на пресконференция министърът на външните работи на Република Северна Македония Буяр Османи, пише БГНЕС.

По отношение на конкретните въпроси, които са тема на двустранния диалог между София и Скопие, министърът обясни, че докато става въпрос за идеи и предложения, които все още не са съгласувани, те остават само идеи, затова не се изнасят пред обществеността детайли относно тяхното съдържание.

Основно се обсъждат въпроси, които и досега са били обект на разговори: загриженост относно териториални претенции, малцинствата, относно работата на комисиите, икономическото сътрудничество, инфраструктурата, речта на омразата, които се повдигат като въпрос от страна на Република България, каза Османи.

„Моето усещане е, че в същността си проблемът между нас и Република България е създаденото недоверие, което, за съжаление, присъства на всички нива“, подчерта министърът.

Това недоверие се пренася и върху обществото. То има своя исторически контекст, но през последните 30 г. не е направено нищо, за да бъдат решени съществуващите проблеми. Те са „заметени под килима“ и в резултат на това днес имаме недоверие между двете страни.

Най-големият проблем в отношенията помежду ни е, че това недоверие е пренесено и върху Договора за добросъседство и приятелство, чиято цел беше именно възстановяването на доверието.

Затова смятам, че шансът ни е да възстановим доверието в Договора, защото той е платформата, с чиято помощ могат да се преодолеят различията.

Република България има ясна позиция по въпросите на идентичността – тя не оспорва идентичността и езика на гражданите на Република Македония, заяви министърът в отговор на журналистически въпрос. Това е добра основа за изграждане на доверие между двете държави.

Този въпрос има два различни подхода: Единият третира преговорите като цяло, които са трудни, има различни пречки, които са преодолени. Сегашните пречки са просто една от многото преди, например Франция.

Вторият подход е, че докато не се реши този въпрос сега, ще има катастрофални последици върху отношенията и ще повлияе в дългосрочен план върху възможностите за преодоляване на различията.

И в двата подхода има доза истина и затова работим да използваме следващите дни да си върнем доверието и да продължим напред, подчерта Буяр Османи.

Подобна беше ситуацията и с Франция, която нямаше доверие в съществуващия тогава преговорен процес и се стигна до вето през октомври миналата година. Но беше намерен изход с разработването на новата методология и през март получихме съгласие за начало на преговорите, каза първият дипломат на Северна Македония.

Сходни са елементите и във въпроса с България – изгубено е доверието в Договора и трябва да намерим методология да го възстановим.

Вярно е, че има конкретни стъпки, идеи, които се обменят, има предложения как да се преодолеят затрудненията и как да се върне доверието, каза министърът в отговор на въпрос относно декларирания от премиера Зоран Заев и от лидера на ДСИ Али Ахмети оптимизъм, че решението е близо.

Виждайки сериозността на предложенията, за да се възстанови доверието се засилва и оптимизмът, че тази възможност не може да бъде пропусната.

Има комуникация на различни нива и има солидна основа за намиране на допирни точки и съгласие за продължаване на процеса с възстановено доверие.

Вярно е, че има различни очаквания и различни гледни точки.

Българската страна смята, че комисията не е заседавала достатъчно. Аз гледам от друга гледна точка: Ако за 70 г. двете държави не се е написана едно общо изречение за историята, а сега за 20 месеца са написани текстове за 5 исторически личности и 2 исторически епохи. Т.е. опираме до въпроса дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна, каза Османи.

Със сигурност е можело да се свърши и повече работа, но е важно дали са разчупени ледовете и дали е създадена психологическата рамка за приемане на дебат по тези въпроси, което е огромен успех.

По отношение на това дали в преговорите с България са включени експерти от ЕС, министърът подчерта, че приятелите наблюдават със загриженост развитието на двустранните отношения и се опитват да помогнат. Но няма конкретна форма на посредничество, тъй като двете министерства и държавите разговарят директно помежду си.

Недоверието е рецидив от миналото – резултат от политиката на последните 70 или 100 г. Разбира се, последните 30 г. на съвременна политическа реалност не са направени достатъчно усилия да се изгради това доверие.

Договорът беше жертва на пандемията, на вътрешните политически динамики и на разликата в очакванията.

„Не смятам, че нови договори биха били решение – важно е да върнем доверието в Договора като формула за успех“, подчерта Османи.

От началото на процеса се обменят идеи – някои устни, други в писмени документи. Става въпрос за виждания относно начина, по който да бъдат преодолени различията.

Министърът разясни и позицията на Северна Македония по повод отправените от българска страна бележки, свързани с конкретни нарушения на Договора за приятелство.

Междуправителствената комисия е вторият инструмент на Договора и се председателства от министрите на външните работи. Първата среща се състоя в София, а втората трябваше да е тази година в Скопие, но не се проведе поради различни причини. Има покана до министър Захариева заседанието да се проведе през декември тази година.

„Първото ми посещение като министър беше именно в София. Целта беше връщане на директната комуникация“, заяви министърът и подчерта, че няма необходимост от ползването на посредници в диалога с България.

По отношение на малцинството Македония има ангажимент, заложен в конституцията, според който нищо няма да се тълкува като намеса във вътрешните работи на съседна държава.

Правото на самоопределие е право на самостоятелните държави да кажат каква е етническата им принадлежност и кой език говорят. Това България не го оспорва. Има различни виждания по отношение на историческия контекст, за което се очакват предложенията на историческите комисии.

Въпросът за Гоце Делчев е поставен още през ноември миналата година. Разликата е в някои нюанси и това е задачата на комисията на историците да обсъдят отделните гледни точки.

Ако спорните въпроси между България и Македония не се решат сега, Македония няма план Б, няма алтернатива. Преговорният процес е труден и комплексен, но смятам, че крайният резултат ще оправдае усилията, подчерта министър Буяр Османи.

Източник: http://epicenter.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *