Правителството увеличи до 20 млрд. лв. лимита по програмата за външен дълг

Правителството увеличи до 20 млрд. лв. лимита по програмата за външен дълг

Министерството на финансите е договорило увеличение с 2 млрд. евро на лимита на дълга, който може да изтегли от международните пазари по силата на Глобалната програма за средносрочни облигации (GMTN), подписана с шест международни банки (BNP PARIBAS, Citigroup, HSBC, J.P. Morgan, Société Générale Corporate & Investment Banking, UniCredit Bank). Това се вижда от публикувания вчера нов базов проспект по програмата в платформата на люксембургската фондова борса. От него се вижда, че лимитът за България се увеличава до 10 млрд. евро и се добавят две нови банки, които ще управляват процеса по емитиране на новите еврооблигации.

Предишният лимит от 8 млрд. евро беше почти изчерпан с петте емисии, пласирани през 2015 и 2016 г. Справка в Люксембургската фондова борса показва, че за този период правителството на Бойко Борисов е изтеглил от външните пазари 5.144 млрд. евро (10 млрд. лв.). С вчерашното увеличение на лимита управляващите ще могат да изтеглят още близо толкова в следващите 12 месеца.

За първи път страната ни влезе в тази програма през 2015 г., когато подписа с 4 международни финансови институции. Тогава правителството имаше спешна нужда от пари за покриване на стари задължения, както и за изплащане на гарантираните суми на депозитарите покрай фалита на Корпоративна търговска банка. Тогавашният лимит беше 8 млрд. евро, като срокът на действието на програмата беше три години.

Новият базов проспект за България по програмата е публикуван на 14 септември – съшия ден, в който се появи информация, че финансовото министерство, оглавявано от Кирил Ананиев, започва процедура по тегленото на нов дълг на международните пазари. Подобни намерения имаше и предишният финансов министър Владислав Горанов през пролетта, но заради несигурността на пазарите и очакващата се тежка криза условията не бяха благоприятни и първото емитиране на външните пазари за България от четири години насам пропадна.

Финансови експерти коментираха пред Economic.bg, че правителството все пак не е изпуснало правилния момент за поемането на нов външен дълг и средата продължава да е подходяща, особено след преминаването на първата вълна на Covid-19 и след летния сезон, когато активността на пазарите обикновено е по-ниска. Влизането в Банковия съюз и сключеното суапово споразумение между Европейската централна банка и БНБ се очаква да допринесат за добри лихвени проценти по новия дълг.

Очакваната доходност по планираните 10-годишни облигации е между 0.4 и 0.5%, а по 30-годишните – 1.8 и 1.9%. За тях ще допринесе и привидно доброто състояние към момента на бюджета, в който все още не се виждат планираните разходи на правителството“, добавя експертът.

Новият дълг ще се използва за финансиране на дефицита, тъй като управляващите на практика похарчиха наличните касови резерви. От юли месец насам са гласувани разходи за близо 2 млрд. лв. – това обаче не е харчене на касова основа (т.е. все още не всички пари са преведени) и все още не се отчетени тези разходи в Консолидираната фискална програма, която се публикува от Министерството на финансите в края на всеки месец. По нея бе отчетен излишък от 1.5 млрд. лв. към края на юли въпреки прогнозирания дефицит от 3.5 млрд. лв. за цялата година.

Реалните разходи ще се видят в статистиката на финансовото ведомство в края на септември или октомври и тогава дефицитът вече ще е приблизително 2 млрд. лв., което не би се харесало на пазарите“, смята финансовият експерт.

Колко точно дълг ще бъде изтеглен в момента с новите емисии ще се решава след получаване на офертите. Министерството на финансите вероятно има определена една минимална сума, но ако получи добри оферти, вероятно ще вземат повече заем.

Под 1 млрд. евро обаче няма емисия, която пазарът да приеме добре. Стандартът за този тип емисии са поне 1 млрд. евро. Ако са 2 емисии, както се говори в момента – една 10-годишна и една 30-годишна – може би дългът ще бъде за 2 млрд. евро, като в този случай едната може да е по-малка.

Източник: https://www.economic.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *