Скъпи деца, пуснати да обикаляте хорските къщи, моля прочетете нещо за българските празници

От Фейсбук профила на журналистката и пиар на ВМРО Екатерина Анева

Скъпи деца,

Пуснати от родителите си да обикаляте хорските къщи в днешния ден. Моля ви да отделите 3 минути и да прочетете нещо за българските празници, свързани с традициите и мистиката. Хелоуин НЕ Е български празник и НЯМА нищо общо с българските поверия – било то езически, плод на простонародното християнство или наивни вярвания с незнайни корени.

И, тъй като вашите родители, очевидно не са си направили труда да ви разкажат за поне най – емблематичните такива в България, го правим ние. Ако не ви се чете, сте добре дошли у нас на топла баница и вкусна българска ябълка или круша, когато времената го позволяват. Ние ще ви разкажем!

Но за сега ще говорим на вашия език – интернет (Уикипедия, без ред. намеса):

Кукерите са езически обредни български карнавални фигури – мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги са с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По стар обичай се отбелязва в периода между Месни и Сирни заговезни (Сирница) в Източна България и между Коледа и Богоявление в Западна България.

Лазаруване – български обичай, по традиция се практикува на християнския празник Лазаровден, в събота преди Цветница. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. В обреда липсват елементи на тайнственост. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие.

Коледуването е един от традиционните български обичаи. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер.. С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен фолклор: песни, наричания, пословици и гатанки. Коледарските песни се изпълняват при коледуването – на Бъдни вечер дружини от момци „коледари“, водени от по-възрастен мъж, наричан „станеник“, обхождат предварително определена махала и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на домакина (стопанина), овчаря, ловеца, свещеника, невястата, момата, ергена, малкото момче или момиче.

Нощта срещу Еньовден е нощта и на самодивите. Невидимият свят е богат на същества, между които и са и самодивите. Според народните представи самодивите са прекрасни женски същества – духове, които живеят по високи планини, край неначенати езера, реки, извори, под големи дървета. Планини, свързани с тях, са Беласица, Рудин планина, Витоша, в по-малка степен Рила, родопите и Стара планина. Пирин и Странджа обаче са им любимите. В различните краища на България ги наричат още – самовили, вили, юди, русалии.

Сем. Аневи  


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *