Хаосът с Наредба Н-18 „глътна“ милиони, а проблемът ще се задълбочава

Хаосът с Наредба Н-18 „глътна“ милиони, а проблемът ще се задълбочава

Хаосът със СУПТО ( софтуер за управление на продажбите в търговския обект) струва милиони загуби на бизнеса, а проблемът с контрола върху отчитането на оборотите остава и ще се задълбочава. Отказът на правителството от Наредба Н-18 е добро решение, но сам по себе си не решава проблема с отчитането на оборотите, който дори може да се задълбочи още. За това сигнализират от Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) в свое изявление по казуса.

Браншовата организация настоява да има промени в данъчната система, но този път в обсъждането им да бъдат въвлечени активно и от самото начало софтуерните компании.

Бизнесът срещу Наредба Н-18

Новите изисквания по Наредба Н-18 бяха лансирана преди близо три години, предизвиквайки хаос и объркване сред бизнеса за това какво точно се иска от него при отчета му пред данъчните. Частният сектор многократно призоваваше за отмяна на разпоредбите, а БАСКОМ заяви, че в този си вид те са „взривоопасни“.

„Някои от заложените изисквания бяха в голяма тежест за бизнеса на макро равнище, други бяха в противоречие с принципите на свободната конкуренция, а трети пораждаха сред софтуерните компании опасения за свръхрегулация и ненужни лицензионни режими“, припомнят от БАСКОМ.

Особено притеснително за софтуерните компании бе последното съображение, като някои от тях обмисляха да прекратят оперативната си дейност.

Объркването доведе след себе с и поредица от отлагания на крайния срок за въвеждането на наредбата – от януари 2020 г. той бе изместен първо за август, а след това, след намеса на премиера Борисов, и до март 2021 г. Междувременно бизнесът направи ненужни инвестиции в софтуер, обучения и устройства, докато преди малко повече от месец правителството в крайна сметка не се отказа окончателно от промените.

„Остават огромни загуби, които бизнесът се налага да покрива в условията на разрастваща се икономическа криза. Причините за това се свеждат до хаоса в управлението на процеса по обсъждане и въвеждане на ефективни и справедливи за всички субекти правила, както и в отказа на компаниите, продаващи касови апарати, да позволят преминаване към директна софтуерна фискализация като безплатна алтернатива на скъпите месечни такси за мобилна свързаност и поддържане на всяка каса“, обясняват от БАСКОМ.

Проблемът остава да виси нерешен

Най-обезпокоителното, според БАСКОМ, на целия този фон е, че три години по-късно пред държавата продължава да стои проблемът с контрола върху отчитането на оборотите, респективно върху отчисляването и събираемостта на данъците.

„Опасяваме се, че заради грешки в подхода може да се направи отстъпление от правилните по своята същност, цели и дух реформи за модернизация и дигитализация на данъчната система“, посочват от браншовата организация.

Отчитайки дигитализацията на бизнеса, която много фирми предприеха в опит да реагират на кризата, предизвикана от COVID-19, БАСКОМ се опасява, че държавата може да изостане от частния сектор, а икономическата среда в страната да стане по-непредвидима и по-непрозрачна.

В този контекст на софтуерната индустрия, която дори в тази кризисна година очаква да отчете растеж, се гледа с още по-голяма надежда.

Устойчивостта на софтуерната индустрия в България е възможна не само заради конкретни специфики на самата индустрия, но и до голяма степен заради прозрачната и сигурна среда, ясните правила и честните отношения между различните контрагенти на пазара.

В тази връзка БАСКОМ настоява:

  1. Да не прекъсва диалогът между бизнеса и държавата за модернизиране на данъчната система на страната. 
  2. Да се премине към трансформация на касовите апарати от хардуерни в софтуерни с цел да се осъвремени, дигитализира и усъвършенства процесът по контрол на оборотите без допълнителни разходи за бизнеса.
  3. Новите предложения за промени в данъчното законодателство да бъдат прецизирани, да се вземат под внимание в самото начало експертните препоръки на софтуерния сектор и държавата да балансира отношенията между различните субекти, така че крайният резултат да е ефективен за всички и да не пречи, а напротив – да развива реалната конкурентоспособност на българския бизнес.

Източник: https://www.economic.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *